Йосиф Стойков
| Йосиф Стойков | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1944 г.
|
| Религия | Католическа църква |
Йосиф Яков Стойков е мирски свещеник, литератор и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йосиф Яков Стойков роден на 2 февруари 1887 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Завършва началното си образование в родното си село, след което постъпва в Пловдивската мирска семинария, където получава средното си образование[1]. На 1 юни 1912 г. той е посветен в свещенически сан[2].
На 13 септември същата година е изпратен за енорийски помощник в енорията „Свети Апостол Андрей“ в Калояново. Когато отива там, той става органист и диригент на църковния хор. От 1912 г. до смъртта си – в продължение на 33 години е помощник – енорист и енорист в село Калояново.[1] От август 1918 г. до края на войната е свешеник в 9-и полк[2]. Освен свещеник, той служи също като ветеринарен и хуманен лекар за миряните си.[1]
Постоянен сутрудник на комитета „Добрия печат“[2]. Негови статии са публикувани във вестник „Истина“ и календара „Св. Кирил и Методий“. На 16 октомври 1935 г. е избран за съветник в Калояновското общинско управление.[1] Когато през 1944 г. отец Дамян Гюлов се установява в с. Житница и отново подхваща работата по издаването на в. „Истина“, отец Стойков е включен в новия редакционен комитет.[3]
Отец Стойков е бил полиглот, владеещ езици като – латински, френски, немски, полски и руски език. Като сътрудник на вестник „Истина“, превежда художествени творби, между които най-големия труд е романът на Йосиф Шпилман „Луций Флав или последните години на Ерусалим и разрушението на Храма“. Това е исторически роман със световна известност, колкото религиозен, толкова и актуален за християните по света.[1]
Отец Йосиф не престава да се занимава и с литература. През двадесетте и тридесетте години на миналия век, той е познавач и тълкувател на българската литература. В една от книгите си проф. Иван Шишманов пише[4]:
| „ | … Ако имах власт бих Ви нарекъл Патер Патриас (баща на бащите). Всъщност Вие сте, защото писахте и възпитахте любов към милото Отечество | “ |
2 март 1916 година, католически свещеник от с. Селджиово (село Калояново), Писмо на Йосиф Стойков до Вазов | ||
Поканен в Хисаря от свещеник Стойков на среща-разговор, Вазов се е изповядал пред проф. Шишманов интимно. В Хисар Евгения Марс била на почивка с мъжа си, тази среща му дала възможност да се срещне именно с нея.
На 10 септември 1919 г. отец Стойков отново се среща с народния поет. Този път го моли да го поздрави на 23 септември 1920 г. по случай юбилея му.
| „ | „Това ще бъде най-голямата чест за мене в този тържествен ден“ | “ |
Почива на 4 октомври 1944 г. и е погребан в родното си село.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Свещеници, родени в Ген. Николаево, архив на оригинала от 13 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161013131512/http://catholic-rk.com/?page_id=8, посетен на 2 януари 2014
- ↑ а б в г Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1945 г.
- ↑ Домусчиева В., ОТЕЦ Д-Р ДАМЯН ГЮЛОВ (1886 – 1962): ОТ ГРЕГОРИАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО СЛЕДСТВИЕТО НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, Християнство и култура, брой 9 (96), 2014 г. // Архивиран от оригинала на 2021-01-27. Посетен на 2017-12-01.
- ↑ Иван Д. Шишманов „Иван Вазов – спомени и документи“, изд. Български писател, София, 1976 г.
